07 October 2011

[eo-Cirila] Киел скриби Есперантон пер ла кирила скрибо

de Radovan Garabík

Ни хавас квин вокалојн: а е и о у - сенпроблеме чи тие. Нур ригарду ке ла литеро "е" не кореспондас ал ла руса, сед пли прецизе ал ла булгара аў ла серба литеро. Вере, ни повус узи русан э-оборотное, сед «e» естас симпла кај пли боне коната литеро.

Пор ла «ŭ» соно, ни узас ла белорусан литерон у-нескладовае «Ў ў» (ла белоруса лингво естис скрибита анкаў пер латина скрибо, кун ла литеро «ŭ», прононцита саме киел ен есперанто - ми пенсас, ке Заменхоф инспириџис син при белоруса лингво).

Туркмена лингво узис «Җ җ» пор скриби ла «ĝ» сонон, кај ла серба узас «Џ џ» пор чи тиу цело. Ни узу пли конатан сербан литерон.

Пор скриби ла «j» сонон, ни хавас ду еблецојн. Аў узи русан/булгаран и-короткое «Й й», аў сербан/македонан «Ј ј». Ми електис ла «Ј ј» литерон, пор субстреки ке чи тиа литеро не хавас ла саман функцион киел ла руса и-короткое.

Узбека, Абҳаза кај Таџика лингвој узис (ен кирила скрибо) летерон «Ҳ ҳ» пор скриби ла «h» сонон. Контраўе, ла Азербаиџана, Казаҳа, Монгола, Саамиа кај Башкира лингвој узис/узас «Һ һ» пор тиу чи соно. Чечена узас «XӀ хӀ» («Ӏ» естас ла кирила литеро «палочка», не ла латина «I») Белоруса кај Украјна узас «Г г» пор ла «h» соно, кај ла Украјна узас «Ґ ґ» пор «g». Не естас фациле фориги чи тиан ҳаосон. Тамен, ни хавас келкајн премисојн: унуе, «Г г» естас хисторие ла «g» соно, кај естас васте коната киел тио (ел руса, булгара кај серба лингвој). Тиел, ни узу «Г г» пор скриби ла «g» сонон. Кион узи пор ла «h» кај «ĥ»? Логике, ни узус «X х» пор скриби «ĥ», кај електус уну ел «Ҳ ҳ» аў «Һ һ» пор «h», аў припенсус иан алиан литерон. Сед... ла «h» соно естас мулте узата ен есперанто, кај ла «ĥ» естас узата тре малмулте. Кај ни волас узи офте узатан кај боне конатан симболон пор офте узата соно. Контраўе, ен кирилај скрибсистемој, «X x» естас офте узата, кај ла алиа соно (есперанта «h») тре малофте. Секве, ми децидис узи «X x» пор ла «h» соно, кај провизоре узи «Ҳ ҳ» пор «ĥ».

Финфине, јен ниа кирила алфабето пор скриби Есперантон:

А Б В Г Д Е Ж З И Ј К Л М Н О П Р С Т У Ў Ф Х Ҳ Ц Ч Џ Ш
а б в г д е ж з и ј к л м н о п р с т у ў ф х ҳ ц ч џ ш

Регулој пор анстатаўиго се ви не хавас нецесајн литеројн/типаројн:

  • Анстатаў «Ј ј», узу «Й й»
  • Анстатаў «Џ џ», узу ду литеројн «Дж дж»
  • Анстатаў «Ў ў», узу симплан «У у»
  • Антсатаў «Ҳ ҳ», узу аў «Һ һ», сед се ви не хавас «Һ һ», узу «Х х» кун иа алиа литеро, екземпле «XӀ хӀ» (ви повас ансатаўиги литерон «палочка» пер латина литеро «I» аў пер ла романа нумеро «Ⅰ» (уну), римарку ке «палочка» не хавас минусклан вариантон). Аў узу «Xъ xъ» («x» кун русан малмолан сигнон)